църква Благодат

« назад към всички статии »

Справи се със спомените, които се превръщат в демони

11.08.2015Автор: Фалво ФулърКатегория: Психология
Справи се със спомените, които се превръщат в демони

Когато някой започне да разказва истории за демони, въображението може да ни подмами с ужасяващи рогати същества с опашки и чудати жилести ръце, протягащи се да ни сграбчат. Демони, които плашат и бродят като хладни хищници, чакащи някое сочно парче плът, чакащи светиите да паднат – или дори просто да се подхлъзнат.

Но демоните, които се спотайват във всеки един от нас

са най-страшните и най-опасните. Наскоро разговарях с една приятелка. Преди години тя премина през ужасно преживяване, което дълбоко я нарани. Но поради множество фактори – някои извън нейния контрол, а други, които тя съзнателно избра да пренебрегне – не се справи с преживяното. Просто беше по-лесно да продължи напред, отколкото да се изправи лице в лице с болката и раните. Но дори и тогава тя се будеше внезапно през нощта, изпаднала в паника, без да знае какво да прави. Друг път дори звукът на нечий глас я парализираше и обикновено приказлива личност, тя се държеше направо непоследователно.

С течение на годините тя принуди себе си

да стане онова, което е днес: личност, мотивирана да контролира живота си. Опитва се да сграбчи дори ситуации, които не са в нейния обсег, и някак си да ги оправи (поне според самата нея). Макар да твърди, че няма мания за контролиране, тя наистина обича да „оправя“ нещата. Най-добре вирее, когато са й поверени безброй проекти и я очакват крайни срокове. Без тях животът є сигурно би се разпаднал и положението би станало дори по-лошо от сегашното. Но през последните години здравето й се поразклати. Тя има цяла енциклопедия с болести, превръщайки се в жив музей на това, което може да се обърка в медицината. Разговаряйки с нея, аз й предложих да се срещне с терапевт или съветник. Не ме разбирайте погрешно, тя не е луда (или поне още не!). Но реших, че ще є трябва някой, с когото да може да преодолее нещата, случили й се преди толкова много години.

Защо? Защото това са демони, които всеки един от нас крие вътре в себе си.

Всеки от нас си има събитие, личност или преживяване

– нещо, случило се през всичките тези години, което сме скрили от погледите на останалите и се опитваме да си повярваме, че вече всичко е наред. Може би пеем в хора, пишем за църковния вестник, преподаваме Библия, изучаваме Писанието. Но на „тавана на ума си“ държим заключени демоните, надявайки се, че те никога няма да избягат оттам – като лудата жена от известната книга на Шарлот Бронте „Джейн Еър“.

Но какво да кажем за тези пристъпи на болест и за тези безкрайни безсънни нощи? Демонът наистина ли остава „на тавана“? Броди ли из живота ни, когато най-малко го очакваме?

Може да простим на другите, но

позволяваме ли си да простим на самите себе си,

когато в миналото сме допуснали грешка? Позволяваме ли си да отделим време, за да зараснат житейските ни рани? Или сме толкова загрижени за бъдещето, че позволяваме настоящето ни да бъде пленник на преследващото ни минало? Това не са „скелетите“ в гардероба, от които трябва да се срамуваме. По-скоро са живите спомени, мутирали с времето, за да измъчват още повече духовния ни живот.

Духовността няма за цел да ругае миналото ни,

а да намери път към нашата истинска свобода. А тя е да познаваме и да преживяваме живота в пълнота. Когато Исус казва: „Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно“ (Йоан 10:10), Той знае за демоните, разяждащи умовете на хората. През цялата история мнозина са били убедени, че неправилните избори или ситуации завинаги са разрушили живота им. Но християнството ни освобождава от това. Когато Исус казва: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27), това не е нещо мимолетно, а мир, който се качва на „тавана на ума“ и изгонва притаилите се там демони – даже онези, за които не сте и подозирали.

Обладаването от дявола не е задължително дивашка, странна проява или ирационално поведение. То може да е скритите неща, които сме убедени, че сме заключили „на тавана“ на нашето съществуване. Но те имат потенциала да изгорят цялата къща до основи. (Да, чел съм книгата на Бронте.)

Точно по тази причина живеем в общност на вярващи: да изслушваме, да споделяме, но най-важното – да намерим мир на земята, така че да сме готови да преживеем небето, когато Исус се завърне. Демоните – и дяволът – не могат да съществуват в среда, заличаваща страха, болката и спиращите израстването емоции. Грехът се старае да ограничи човека, докато в същото време му обещава свобода. Но духовността ни дава свобода и същевременно ограничава всичко, стараещо се да ни унищожи.

Затова замисли се за миналото си.

Прочисти умствения си „таван“. Признай болките си, страховете си, скритите си ниши на възмущение. Осъзнай в какви демони са се превърнали и след това се помоли, особено с някого, на когото имаш доверие, Бог да ги изгони от теб. Заедно с този специален приятел остави Бог да ти даде истинската свобода от демоните на твоето минало.


Есе от книгата "Решения", която предстои да излезе на български език. 
Снимка: Юлиана Котино