църква Благодат

« назад към всички статии »

Бог в българската поезия - Константин Величков

11.08.2015Автор: АдаптиранаКатегория: Всекидневно християнство
Бог в българската поезия - Константин Величков

Константин Величков (1855 – 1907) участва в подготовката на Априлското въстание, учи във френския султански лицей в Цариград и е един от най-образованите хора на своето време. Бил е учител, преводач, лежал е в турски затвор, бил е народен представител и министър.

Въодушевлението, с което започнал на млади години да служи на народа, не го напусна до последните дни. Бог не е в основните теми на литературното му творчество, но можем да твърдим, че християнската му вяра го подкрепя през целия му живот.  

 

К Ъ М  Б О Г А
 

Не виждам Те, о Боже, мили,

но тихо шепне ми душата,

че извор си на всички сили,

и Теб се кланят небесата.

 

Къде очи си да обърна,

тук долу или тамо горе,

каквото, Боже, и да зърна,

за Тебе всичко ми говори.

 

Вред чудеса неизброими

разказват Твойта слава сяйна

и величаят Твойто име,

и Твойта добрина безкрайна.

 

Звездата, коя нощем грее,

за Теб ми, Боже, наумява

и птичката, що денем пее,

Теб, Боже, хвали и възпява.

 

ЦЪРКВА

 

И аз съм син злочест на своя век,

и мен душа ми мъчи дух безверни

и кръста кат незначущи белег

отминавам аз, когато ми се мерне.

 

Надникна ли обаче в някой храм

и видя старци, баби с косми бели

ил майки, що утеха търсят там

за свойте може би деца умрели,

 

то трогнат взирам се в Христовий лик

и сещам колко туй место е свето:

в гърдите ми възлиза тъжен вик

 

и нямо там проклинам аз в сърцето

онез, които с своя ум велик

откриха ни, че празно е небето.

 

Константин Величков е сред инициаторите за създаването на първата професионална театрална трупа в България, на Дружеството за поддържане на изкуството, създател на учебни помагала и периодични издания за българските училища. Най-великото му дело като далновиден държавник е създаването на Рисувалното училище в София през 1896 г, днес Художествена академия.

„Може да се смята, да се подчертае дори изрично, като се вземе предвид всичко, което е създал в трите поетически рода, че той можеше да има по-големи успехи само в литературата, защото е имал хубави поетически дарби и обич към творческото дело, ако би се откъснал от политическия живот, към който не бил пригоден и който му създал само мъчения. По-големи литературни успехи би имал още, ако работеше спокойно, нетревожен и от мизерия, както от политиката.“ (Стефан Попвасилев)

Константин Величков разпродава покъщнина, залага ценности и със сбраните на първо време пари заминава със семейството си за Гренобъл. Малко преди да отпътува в-к "Ден" (брой 1336 от 30. IX. 1907 год.) напечатва къса негова статия, в която той, измъченият и болен поет и общественик, между другото казва: “Живее се в поробена страна, - не се живее в опозорена страна, особено когато си се борил и си носил вериги за нея. България обаче навсякъде ще я нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства”. Три дни след заминаването си той умира. 

В заключение Константин Величков, идеалист и нежна душа, служи изцяло на каузата "България" и въпреки че допуска грешки, и до днес остава един обществен колос в българската история.