църква Благодат

« назад към всички статии »

Бог в българската поезия - Николай Лилиев

24.07.2015Автор: АдаптиранаКатегория: Всекидневно християнство
Бог в българската поезия - Николай Лилиев

Николай Лилиев (1855 - 1960) е сред големите български поети. Стиховете му са лирични, съкровени и изящни, и част от тях пряко изразяват религиозните му чувства. Литераторът Йордан Каменов пише за това: 

Лилиевата поезия е всекидневното изпитание на стремежа към святост. За което поетът ни е оставил достатъчно белези. Единият от които е, че пише стихотворения без заглавия, като че записва в дневник преживяното. В тях няма предизвикващи размисъла и емоцията събития, а само проявления на божествеността, на вечното познание – душа, природа, утрин, нощ, ден. Няма имена и личности освен библейски или други исторически. Това е и такъв следва да е интериорът на духовно устремения самотник на ХХ век. Е, за разлика от ранновековните светци той живее не като отшелник, а в най модерните градове – Париж, Лозана, Виена, Мюнхен, и българските първенци София и Варна. Тъй че не може да избегне срещата си и съчувствието към „своите сестри и братя бедни” и да „виждам брат у всеки непознат”. И да не назове противното на аз-а му с библейска откровеност и опрощение „страдалческия лик на кипналата плът”.

Ала какво представлява Лилиевият път към съвършенството? Той е в руслото на християнския канон. Нещо разбираемо за сина и внука на свещеници. Макар баща му да умира, когато поетът е само на 4 години. Лилиев се движи (и ни доверява) между двете християнски предначертания за поведение – забраните на десетте Божи заповеди и разрешенията на блаженствата. 
Нека цитатът да не ни подвежда да мислим, че поезията му е канонично химнично и молитвено слово. Да, то е и такова, но е и литература с всичките подмоли на загадъчното многосмислие и на метафориката. При това изградено със съвършен стих. 

Съмна в сънните градини...

Съмна
в сънните градини,
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.
Сребърни лъчи долавят
на живота песента
и смирено благославят,
благославят вечността.
Събуди се, дух замрежен
среди рой самолъжи,
за блена си - чист и нежен,
чист и нежен разкажи.



Знам сърдечен свиден кът 
сред замрели в сън ели,
звучен ручей ромоли,
и лъчи - стрели трептят.

Там в забрава рой пчели
своя сватбен танц въртят.
Боже, в тоя цветен път
мойта вяра окрили.  



О, Господи, благослови нощта
на своя син без име, без родина,
осъден безутешно да проклина
сред глухите падини на скръбта.

Той спира сам с молитва на уста
и морен чака някой да разтвори
градината на звездните простори
сред блясъка на Твойта чистота.

Протяга нецелунати ръце
и слага своите доспехи бранни,
и своите несбъднати желания,
и своето пронизано сърце.

Благослови го в тоя тъмен час
и изведи го в модрата дъбрава
на тиха и прощаваща забрава,
отгдето той ще чува Твоя глас!

И с тихите вълни на вечерта,
които мрачината ще погребе,
ще се въззема, грейнала към Тебе
на свята благодарност песента.


Боже, Твоя светъл гняв свещен е,
моите сестри са рожби бедни,
пленници на страсти всепобедни,
те не ще познаят твоя ден 
и ще паднат първи победени,
озари ги с гняв свещен!

Боже, Твоята любов е мощна.
Моите сестри сестри са слаби, бледни,
те блуждаят сред тъмите ледни,
без надежда светла, без покров,
и ридаят в мрачина среднощна.
Озари ги вяра и любов!