църква Благодат

В какво вярваме?

1. Библията
Свещеното писание – Старият и Новият завет – са писаното Божие слово, предадено благодарение на Божественото откровение, чрез посредничеството на светите Божии хора, които са говорили и писали, подбудени от Светия Дух. В това слово Бог доверява на човека необходимото познание за спасението. Свещеното писание се основава на непогрешимото разкриване на Неговата воля. То е норма за характера, критерий за опитността, абсолютната доктринална основа и достоверен разказ за Божията намеса в историята.

 

2. Троицата
Има Един Единствен Бог: Отец, Син и Свети Дух, единство на три съвечни личности. Бог е безсмъртен, всемогъщ, всезнаещ, суверен и вездесъщ. Той е безкраен и надхвърля човешкото разбиране, но Той може да бъде опознат, благодарение на откровението, което Той дава за Самия Себе Си. Той завинаги е достоен да бъде призоваван, обожаван и да Му се служи чрез цялото творение.

 

3. Отец
Бог, Вечният Отец е Създателят, Източникът, Крепителят и Суверенът на цялото творение. Той е справедлив и свят, милостив и състрадателен, богат в благоволение и вярност. Добродетелите и свойствата, изразени чрез Сина и Светия Дух, също са и откровения за Отца.

 

4.Синът

Бог, Вечният Син се е въплътил в Исус Христос. Чрез Него е създадено всичко, чрез Него е разкрит Божият характер, извършено е спасението на човечеството и е осъден светът. Вечният и Истинен Бог става също реален човек – Исус Христос. Той е заченат от Светия Дух и роден от Дева Мария. Той е живял на земята и е бил подложен на изкушения като всеки човек, но Той дава съвършения пример за справедливостта и любовта на Бога, Неговите чудеса съвсем очевидно представят Божията сила и Го утвърждават като обещания Месия. Изцяло по Своя воля Той страда и умира на кръста заради нашите грехове и вместо нас. Той възкръсва от мъртвите и се възнася, за да върши една служба в наша полза в небесното светилище. Той ще дойде в слава, за да избави окончателно Своя народ и да възстанови всички неща.

 

5. Светият Дух
Бог – Вечният Дух е взел заедно с Отца и Сина активно участие в сътворението, въплъщението и изкуплението. Той е вдъхновявал библейските писатели. Той е изпълвал със сила живота на Христос. Той привлича и убеждава човешките същества. Тези, които отговарят благосклонно, Той възобновява и преобразява по Божий образ. Изпратен чрез Отца и Сина, за да бъде винаги с Неговите деца, Той разпределя духовните Си дарби в Църквата, дава й необходимата сила да свидетелства за Христос и в хармония с Писанията я води във всяка истина.

 

6. Сътворението
Бог е създал всички неща и ни е разкрил в Писанието автентичния доклад за Неговата творческа дейност. В шест дни Господ „създаде небето и земята” и всичко, което е по тях и в седмия ден на тази първа седмица Бог „си почина”. Така Той е установил съботата като един постоянно повтарящ се паметник на Своето завършено творческо дело. Първата човешка двойка, мъжът и жената, са били създадени по Божий образ като корона на Сътворението. Те са получили властта да доминират над света и са били натоварени да се грижат за него. При завършването си светът е бил „много добър и е изявявал Божията слава.

 

7. Естеството на човека
Мъжът и жената били създадени по Божия образ и дарени с индивидуалност, сила и свобода да мислят и да действат. Макар и създаден свободен, всеки човек, изграден от едно неделимо цяло от дух, душа и тяло е бил зависим от Бога за живота, дишането и всички неща. Когато нашите първи родители не послушали Бог, те отказали да зависят от Него и загубили високото положение да живеят лице в лице с Бога. Божественият образ се разрушил и те станали смъртни. Техните потомци споделят тази паднала природа и понасят последиците от нея. Те се раждат с мъки и склонност към зло. Но Бог в Христос помирява света със Себе Си и чрез Своя Дух Той съгражда в смъртните каещи се образа на Този, Който ги е създал. Създадени за слава на Бога, те били призовани да Го обичат, да се обичат един друг и да се грижат за своето обкръжение.

 

8. Великата Борба
Цялото човечество понастоящем е въвлечено в един огромен конфликт между Христос и Сатана, засягащ характера на Бога, Неговия закон и Неговия суверенитет във вселената. Този конфликт избухна в небето, когато едно сътворено същество, надарено със свободата на избора, става, чрез възвеличаване на собствената си личност, Сатана – неприятелят на Бога. Той увлича в бунта една част от ангелите. Той въвежда един бунтовнически дух в този свят, като подбужда Адам и Ева да съгрешат. Този човешки грях води до изкривяване на Божия образ в човека, смут в сътворения свят и неговото разрушение чрез всемирен потоп. Пред очите на цялото създание този свят става сцена на световния конфликт, от който в края на краищата Бога на любовта ще излезе реабилитиран. За да помогне на Своя народ в този конфликт, Христос изпраща Светия Дух и верните ангели да го водят, закрилят и поддържат по пътя към победата.

 

9. Животът, смъртта и възкресението на Исус Христос
Животът на Христос, напълно подчинен на Божествената воля, Неговите страдания, Неговата смърт и Неговото възкресение са необходимите средства, чрез които Бог се е погрижил да освободи човека от греха по такъв начин, че всички, които чрез вяра приемат това изкупление, да достигнат вечния живот. Оттогава цялото създание може по-добре да разбере святата и безкрайна любов на Създателя. Това съвършено помирение доказва справедливостта на Божия закон и благородството на Неговия характер. Чрез него е осъден нашия грях и е осигурена нашата прошка. Смъртта на Христос има заместническа и изкупителна стойност. Тя е способна да помири и да промени. Неговото възкресение провъзгласява триумфа на Бога над силите на злото, а за тези, които го приемат, то удостоверява крайната им победа над греха и смъртта. То издига господството на Исус Христос, пред което ще се преклони всяко коляно на небето и земята.

 

10. Опитността на спасението
В Своята безкрайна любов и благодат Бог прави така, че Исус, Който никога не е познавал грях, да стане грешен за нас, за да може ние да бъдем праведни пред Бога. Водени от Светия Дух, ние чувстваме нашите нужди, изповядваме греховете си, покайваме се за нашите престъпления и упражняваме вярата в Исус, като Го признаваме за Господ и Христос, за Заместник и пример. Тази вяра, която приема спасението, идва от Божествената сила на Словото, тя е дарът на благодатта отгоре. Чрез Христос ние сме оправдани, приети като синове и дъщери на Бога, освободени от властта на греха. Чрез Духа ние се раждаме отново и освещаваме, Духът обновява нашия ум, записва Божия закон в нашето сърце и ни предава силата да живеем един свят живот. Живеейки с Него, ние ставаме съучастници на Божественото естество и имаме сигурността на спасението сега и в деня на съда.

 

11. Израстване в Христос
Чрез смъртта Си на кръста Исус триумфира над силите на злото. Той, Който е подчинявал демонските духове по време на земната Си служба, сега е съкрушил тяхната сила и е направил сигурна тяхната крайна участ. Победата на Исус ни дава победа над злите сили, които все още се стремят да ни владеят, докато ходим с Него в мир, радост и увереност в любовта Му. Сега Светият Дух обитава в нас и ни дава сила. Посветени постоянно на Исус като Спасител и Господ, ние сме освободени от товара на нашите минали деяния. Нито живеем вече в тъмнина, в страх от злите сили, в невежество и с безсмислието на нашия предишен начин на живот. В тази нова свобода в Исус ние сме призвани да растем в подобието на Неговия характер, да общуваме с Него в молитва, хранейки се с Неговото Слово, размишлявайки върху него и неговото провидение, пеейки Му хваления, събирайки се заедно за богослужение и участвайки в мисията на църквата. Когато се отдаваме на служене с любов на онези, които са около нас, и свидетелстваме за Неговото спасение, Неговото постоянно присъствие е с нас чрез Светия Дух.


12. Църквата

Църквата е обществото от вярващи, които изповядват Исус Христос като Господ и Спасител. Както Божият народ от Стария завет, ние сме призовани да излезем от света. Ние се събираме, за да се покланяме на Бога, за да развиваме братски взаимоотношения, за да се учим от Божието слово, да празнуваме Господната вечеря (Причастието), да се притичваме на помощ на нашите ближни и да възвестяваме евангелието по целия свят. Авторитетът на църквата произтича от Христос, Който е въплътеното Слово, и от Библията, която е писаното Слово. Църквата е Божието семейство. Приети чрез Господа като Негови деца, нейните членове живеят според статута на Новия завет. Църквата е Христовото тяло, верско общество, на което Самият Той е главата. Църквата е съпругата, за която Христос умря, за да я освети и очисти. До Неговото триумфално завръщане Той ще я направи да изглежда пред Него като Църква славна, вярна през вековете, изкупена чрез Неговата кръв, без петно, без бръчка, но свята и непорочна.

 

13. Църквата на остатъка и нейната мисия
Световната църква обхваща всички, които истински вярват в Христос. Но в последните дни, в едно време на пълно отстъпление от вярата, един остатък е призован да пази Божиите заповеди и вярата в Исус. Този остатък обявява, че часът на съда е дошъл, проповядва спасение чрез Христос и съобщава близостта на Неговото Второ идване. Това провъзгласяване е символизирано чрез трите ангела от Откровение 14 глава. То съвпада с едно дело на съд в небето и се изразява чрез едно дело на покаяние на земята: всеки вярващ е призован да участва лично в това свидетелстване със световно значение.

 

14. Единство в Христовото тяло
Църквата е едно тяло, съставено от множество членове, произхождащи от всяка нация, всяка етническа група, всеки език и народ. В Христос ние сме едно ново създание - расовите, културните, образователните, националните различия, разликата в социалното ниво или пола не трябва да бъдат причина за разделение помежду ни. Ние всички сме напълно равни в Христос, Който чрез Духа Си ни обединява помежду ни и с Него в една общност. Така също ние трябва да си служим и да бъдем обслужвани безпристрастно и безкористно. Благодарение на откровението на Исус Христос, което имаме чрез Писанието, ние споделяме една и съща вяра и надежда във връзка с единодушното свидетелстване пред всичките човеци. Това единство извира от единството на триединния Бог, Който ни приема за Свои деца.

 

15. Кръщението
Чрез кръщението ние изповядваме нашата вяра в смъртта и възкресението на Исус Христос и свидетелстваме за нашата смърт по отношение на греха и за решението ни да водим един нов живот. Така, признавайки Христос като Господ и Спасител, ние ставаме Негови деца и сме приети като членове на Неговата църква. Кръщението е един символ на нашето единство в Христос, на прошката на нашите грехове и на получаването на Светия Дух. То се чества чрез пълно потапяне във вода и включва изповядване на вяра в Исус и доказателства за покаяние. Предшествано е от задълбочен курс върху Свещеното писание и приемане на поученията, които то съдържа.

 

16. Господна вечеря
Господната вечеря е участието в символите на тялото и кръвта на Исус. Тя изразява нашата вяра в Него – нашия Господ и Спасител. По време на това съвместно преживяване Христос присъства, за да се среща със Своя народ и да го укрепява. Взимайки радостно участие в нея, ние възвестяваме смъртта на Господа, докато дойде Той. Подготовката за службата на общението включва себеизпитване (изпитване на съвестта), покаяние, изповядване. Учителят предписва измиването на нозете, което символизира едно обновяващо очистване, изразява едно благоразположение за взаимна служба и смирение, подобно на Христовото и обединява нашите сърца в любов. Службата на причастието е отворена за всички християни.

 

17. Духовните дарби и служби
През всички епохи Бог е снабдявал членовете на Неговата църква с духовни дарби, които всеки един от тях трябва да използва в упражняването на служба на любов за общото благо на църквата и човечеството. Дадени посредством Светия Дух, Който ги разпределя на всеки, те доставят на църквата всички способности и служби, необходими за изпълнението на Божествената мисия. Според Писанието тези дарби включват пророчество, проповядване, поучение, управление, помирение, милост и служба на безкористна любов за подкрепа и насърчение на другия. Някои са призовани от Бога и подготвени от Светия Дух, за да изпълняват определени функции в църквата: пасторство, евангелизиране, апостолство, поучение – служби особено необходими за подготвянето на църковните членове във връзка със служенето, за развитието на духовната зрялост на църквата и поддържането на единството във вярата и познаването на Бога. Когато църковните членове употребяват духовните дарби като верни настойници на многообразната Божия благодат, църквата бива запазена от гибелното влияние на фалшивите доктрини, тя се развива съобразно Божията воля и се назидава във вярата и любовта.

 

18. Дарбата на пророчеството
Пророчеството е една от дарбите на Светия Дух. То се е проявявало през християнската история, а също така и в живота и служенето на Елън Уайт. Чрез дарбата пророчество Бог доставя на църквата насърчение, насоки, инструкции и изобличения. Всяка вест и поучение, което Бог е давал в миналото и днес трябва да издигат Библията като краен авторитет и критерий за истинност и боговдъхновение.

 

19. Божият закон
Великите принципи на Божия закон са изложени в Десетте заповеди и са проявени в живота на Христос. Те изразяват волята и намеренията на Бог относно човешкото поведение и взаимоотношения и са приложими за всички хора през всички времена. Тези наставления изграждат основата на завет, сключен между Бог и Неговия народ и са нормата на Неговия съд. Действащ чрез Светия Дух, законът изобличава в грях и помага да се почувства нуждата от Спасител. Спасението е по благодат, а не въз основа на дела по закон, но неговите плодове се изразяват в послушание на Божиите заповеди. Послушанието спомага за развитие на християнската личност и за благополучието на човека. То е израз на нашата любов към Господа и на грижата ни към ближните. Послушанието, идващо от вяра, разкрива силата на Христос, която променя живота и дава сила на християнското свидетелство.

 

20. Съботата
След шестте дни на Сътворението Авторът на всяко благо Си почива в седмия и постановява съботата като паметник на Сътворението за цялото човечество. Четвъртата заповед от Божия закон неотменимо изисква съблюдаването на този седми ден от седмицата като ден на почивка, поклонение и служба, в хармония с поученията и службата на Христос – Господарят на съботата. Съботата е ден на радостно общение с Бог и помежду ни. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, белег на нашето освещение, свидетелство за нашата вярност и едно предвкусване на нашия бъдещ живот в Божието царство. Съботата е един постоянен знак на вечния завет между Бога и Неговия народ. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, е едно честване на творческото и изкупителното дело на Бога.

 

21. Християнско настойничество
Ние сме Божии настойници. Господ ни е поверил времето, случаите, способностите, притежанията, земните блага и природните ресурси. Ние сме отговорни пред Него за добрата им употреба като признаваме правата Му на собственост, служейки вярно както на Него, така и на нашите ближни, отделяйки десятък и принасяйки Му доброволни дарби за прогласяване на Евангелието, поддържане и развитие на Неговата църква. Християнското настойничество е привилегия, която Бог ни дава, за да ни направи да растем в любовта и да ни помогне да победим егоизма и алчността. Добрият настойник се радва на благословенията, които получават ближните му като плод от неговото добро настойничество.

 

22. Християнска етика
Ние сме призовани да бъдем един свят народ, чиито мисли, чувства и поведение са в хармония с небесните принципи. За да позволим на Духа да възпроизведе в нас характера на нашия Господ, ние следваме, по примера на Христос, онези линии на действие, които водят до чистота, здраве и радост в живота ни. Така начинът, по който изпълваме свободното си време, трябва да отговаря на най-високите норми на християнския вкус и християнската красота. Напълно съобразявайки се с културните различия, ние се обличаме скромно, обикновено и с добър вкус, считайки че истинската красота не се състои във външни украшения, но в нетленния чар на един кротък и тих дух. Тъй като тялото ни е храм на Светия Дух, ние трябва да се грижим разумно за него. Освен физическите упражнения и адекватна почивка ние трябва да си приспособим хранителен режим, който да бъде възможно най-здравословен, лишен от така наречените в Писанието нечисти храни. Също така трябва да се въздържаме от алкохолни напитки, цигари, дрога и наркотици, които са вредни за нашето тяло. В замяна на това ние се ползваме от всичко, което естествено спомага за подчиняване на нашите тела и мисли на авторитета на Христос, Който желае да ни види в добро здраве, щастливи и процъфтяващи.

 

23. Бракът и семейството
Бракът е учреден от Бога в Едем. Исус заявява, че той се отнася до свързването на живота на един мъж и една жена в съюз на любов. В очите на християнина брачният обет е ангажимент както пред Бога, така и пред партньора и би трябвало да се сключва между личности, споделящи една и съща вяра. Любовта, зачитането, отговорността и взаимното уважение са нишките, изграждащи съпружеска връзка, която трябва да отразява любовта, святостта, интимността и непреходността на връзката между Христос и Неговата църква. Относно развода Исус поучаваше, че личността, която напуска партньора си освен по причина на прелюбодейство и се жени за друг, извършва прелюбодейство. Въпреки че някои семейни двойки не могат да достигнат до тези идеали, съпрузи, които се обричат един на друг в Христа, могат да осъществят единство в любовта благодарение на насоките на Светия Дух и подкрепата на църквата. Бог благославя семейството и желае неговите членове да си предлагат взаимна помощ, за да се достигне до една пълна зрялост. Родителите трябва да възпитават техните деца да обичат Господа и да Му се покоряват. Чрез слово и пример те трябва да поучават, че Исус е любящ Учител, благосклонен и чувствителен към нуждите ни и че иска да ги види като членове на Неговото тяло и принадлежащи на Божието семейство. Укрепването на семейните връзки е един от отличителните белези на последната ангелска вест.

 

24. Службата на Христос в небесното светилище
В небето има светилище, истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек. В това светилище Христос изълнява една служба в наша полза, поставяйки така на разположение на вярващите благата, произтичащи от Неговата изкупителна жертва, принесена на кръста един път за всички. След възнесението Му Той е обявен за Първосвещеник и започва Своята застъпническа служба.

 

25. Второто пришествие на Христос
Второто идване на Христос е блажената надежда на църквата, връхната точка на Евангелието. Пришествието на Спасителя ще бъде буквално, лично, видимо и от световно значение. По време на Неговото завръщане праведните мъртви ще възкръснат. Заедно с праведните живи те ще бъдат прославени и възнесени на небето, а пък нечестивите ще загинат. Почти пълното изпълнение на по-голямата част от пророчествата и съвременното състояние на света показват, че идването на Христос е непосредствено близко. Часът и денят на това събитие не са разкрити, ето защо ние сме подтикнати да бъдем готови във всеки един момент.

 

26. Състоянието на мъртвите и възкресението
Заплатата на греха е смърт. Но Бог, Който единствен е безсмъртен, ще даде вечен живот на Своите изкупени. Дотогава обаче смъртта е едно състояние на безсъзнателност за всички. Когато се яви Христос – нашият живот, праведните – възкресени и живи – ще бъдат прославени и грабнати, за да срещнат своя Господ. Второто възкресение, това на неодобрените, ще стане хиляда години по-късно.

 

27. Хилядата години и премахването на греха
Милениумът е царуването на Христос и Неговите избрани в небето, което ще трае хиляда години. То се простира между първото и второто възкресение. По време на този период нечестивите мъртви ще бъдат съдени. Земята ще бъде напълно пуста. На нея няма да има нито едно човешко същество, а само Сатана и неговите ангели. Когато изтекат хилядата години, Христос, съпровождан от Своите избрани, ще слезе от небето на земята със Светия град. Нечестивите мъртви ще бъдат възкресени и заедно със Сатана и неговите ангели ще обсадят града, но огън от Господа ще ги изпояде и ще очисти земята. Така вселената ще бъде завинаги освободена от греха и грешниците.

 

28. Новата земя
На Новата земя, където ще царува правда, Бог ще предложи на изкупените едно вечно жилище и един идеален живот, едно вечно съществуване, изпълнено с любов, радост и прогрес в Неговото присъствие. Тъй като Бог ще обитава със Своя народ, страданието и смъртта ще изчезнат. Великата борба ще бъде приключила и грехът няма да съществува вече. Всичко в животинския и неодушевения свят ще възвестява, че Бог е любов, и Той ще царува завинаги.